Едно от най-големите ми предизвикателства през изминаващата учебна година бе използването на DynaMice в моите часове и апробирането й сред колеги. Ако трябва да избирам многомишков софтуер, който да отговаря на нуждите ми като учител, то все още изборът ми би паднал на DynaMice /простете привържаници на Енвижън, но аз съм преподавател в прогимназиален етап, а там нуждите са по-други/.
Възможностите на софтуера, които надделяха при избора ми са свързани с особености, които са ми били особено полезни при работа по време и след часа и които в голяма степен са облекчили моята дейност при събиране на обратна информация за състоянието на класовете.
На първо място е възможността да се види как е отговорил всеки от учениците при тестовите задачи от учителското меню, както и генерирането на статистика за броя ученици дали верен и грешни отговори. Тази информация е важна за учениците и мен, защото ми дава възможност да проследя пропуските на всеки един ученик и да коригирам съответно неправилно възприетата информация още в рамките на часа.
Втората функция, която ми е спестявала работа и проблеми е възможността за заснемане на екрана. Така, по време на час с натискане на един клавиш, аз имам пълна статистика на отговорите на учениците на всеки тестови въпрос. В последствие, след часа, аз мога спокойно да се върна към тези скрийншотове и да си направя подробен разбор на постигнатото от всеки един ученик и, ако се налага, да аргументирам изводите си с тези снимки /пред родители, ученици, колеги, директор и тн./.
Друга възможност е генерирането на диаграми за успеваемостта на ученици или на целият клас по проведени сесии. Тази възможност е особено полезна, когато искам да проследя дали се наблюдава напредък в усвояването на изучения материал, да проследя поведението на класа в няколко поредни сесии или да сравня резултатите на класове от един випуск, когато са правили един и същ тест. Това е голямо облекчение при съставяне на статистика за резултатите от обучението на паралелките.
Друга възможност, която може би не е от голямо значение, но предопределя избора ми, е вграждането на бара за създаване на интерактивност в PowerPoint XP,2007, 2010/за разлика от MouseMischief/ и не се налага разучаване на нов софтуер /както е при Енвижън/.
Интересното е, че и без използването на бара, пак е предвидена възможност да се вгражда интерактивност в презентациите. :)/опитът ми действа/.
През изминалата година използвах програмата във всички възможни урочни форми/ уроци за нови знания, уроци за преговор, уроци обобщение, дискусии/. Основната ми цел беше да намеря оптималното количество и начини за прилагане на програмата.
По отношение на времетраенето при използването на програмата в часа, мага да кажа, че съм я използвала във всички етапи на урока - от проверка на знанията през хода на новия урок до затвърждаване на наученото, но всичко е строго индивидуално според нуждите на конкретния урок и възможностите на учениците.
Основен проблем си остава темпото, с което учениците се научават да действат през системните прозорци/избирането на име, на аватар/. Колкото по-често се използваше програмата толкова по-бързо и лесно учениците преминаваха през този етап.
Прилагането на подобни иновации са по-скоро проблем на психиката на преподавателите отколкото на учениците. Дори деца, които нямаха всекидневен досег до компютър, се приучиха доста бързо да боравят с мишка и да изпълняват поставените задачи. При наблюденията си установих, че дори ученици, които не проявяват ангажираност в часовете, провеждани без DynaMice, проявяваха желание за работа когато програмата с мишките е в действие. Желанието им, часът да се провежда по този начин, не зависише от това, дали децата са показали предния час добри или лоши резултати. Тук става въпрос, че те се чувстваха като дейна част от урока, което им липсва много в останалите часове. Ангажираността на учениците в час не зависише дори от това, дали имаше мишки за целия клас, или дали всички участватха в задачите от презентацията. Но това, че съучениците им извършваха някаква дейност, провокираше интереса им и те се съсредоточаваха към случващото се на дъската. Всичко това важи с пълна сила и за учениците със специални образователни изисквания/ през тази учебна година имах няколко такива деца в класовете/.
Един от феномените на този метод на обучение е възможността да се ангажират всички основти сетива, необходими за успешно обучение, а емоционалната ангажираност дори и само на част от децата увлича и другите ученици. Така си осигуряваме основният фактор за успешно обучение-устойчиво внимание.
Както посочих по-горе, програмата позволява постоянен /индивидуален и общ/ мониторинг по време на часа, което много бързо ме е ориентирало в наученото от учениците и ми е позволявало да се върна своевременно и да обясня отново неразбраното. Зябелязах, че обратната връзка, предоставяна от програмата се следи и от самите ученици. За тях тя е като ранглиста от състезание. Така, че всичко това придобива състезателен и игрови характер. Много често давам възможност на позналите правилния отговор аргументирано да обяснят на сгрешилите своя избор.
През изминалата учебна година използвах програмата в следнете класове- ІІ, ІV, V,VІ и VІІІ клас.
Отношението на учениците към използването на програмата беше изключително положително. Дори в случаите на срив в системата, недействащи мишки или други възпрепятстващи причини, учениците продължаваха да харесват този нов елемент в часовете и дори настояваха той да присъства по-често.
За разлика от Енвижън,в DynaMice регулиращата роля на учителя е много по-засилена, а анонимното гласуване съществува като възможност във всички задачи с избераем отговор. Именно учителят определя как ще отговарят учениците. Учуди ме и липсата на друга възможност в българския софтуер - възможността учителят да определи дали целият клас или определени ученици може да извършват задачите. Това ме е спасявало в случаи, когато ми остава твърде малко време да края на часа, а имам още няколко задачи в презентацията.
В случаите на оставащо време до края на учебния час/ на мен не ми се е случвало :)/, програмата предоставя достъп до предварително подготвени слайдове, които можете да ползваде за дискусии, игри, викторини или да си подготвите свои, които да използвате при нужда.
Хареса ми и още нещо - непретенциозността към хардуер. Пробвала съм я с доста лошокачествени хъбове и мишки. Вероятно би вървяла перфектно и с блутут мишки /телефонът-мишка вървеше на базата на блутут/.
Знам, че много от колегите използваха през изминалата година MouseMischief. Когато се налагаше да се използва елемент на анимация, те го представяха чрез поредица от слайдове. Това раздуваше презентацията. За моя радост, DynaMice предоставя възможност за анимиране, и аз нямах такъв проблем. А обемът на презентацията е важен за по-бързото зареждане и безпрепятствената работа.
Един от основните въпроси, на който трябваше да си отговоря, беше дали програмата е приложима за всички възрастови групи в училище, взимайки предвид психологическите особености и различните педагогически нужди на учениците. За целта уроците, проведени в начален етап, бяха обсъдени и разработени с класните ръководители и се провеждаха с присъствието на психолога на училището/на някои уроци/.
Във втори клас тръгнахме от игрови ситуации, в които учениците да свикнат бързо да преминават през системните прозорци, а ръцете им да привикнат с използването на мишката /рисуване по зададена тема, свързване, преместване на обект/. Когато преценихме, че уменията на децата са достигнали необходимото ниво, преминахме към използване на системата в конкретни учебни теми. Използвахме я главно в часовете по математека. Урочните форми бяха за нови знания, за преговор и затвърждаване. Тъй като присъствах на всички уроци/в ролята на помагащ и заснемащ случващото се/, виждах желанието и ентусиазма на децата, както и съсредоточеността им в случващото се в часа. По думите на класната/в частта, учителски опит има два урока, създадени от мен и Вили Шопова и проведени в нейния клас/, децата са по-съсредоточени, взимат повече участие в урока. Според нея, системата е изключително подходяща за мониторинг и обратна връзка за учителя, ангижирайки с дейности целия клас и предоставяйки бърз начин за проверка знанията на всички деца, при това по забавен за тях начин. Именно с DynaMice направихме и първите опити за работа по групи и създаване на навици за екипност във ІІ а клас. За целта, в приготвени от нас слайдове и разпределени от класния ръководител, учениците рязделени на групи, решаваха равнозначни по трудност задачи едновременно на един слайд/всеки ученик от групите трябвяше да има своя индивидуална дейност като принос към резултата на групата си/, или групите се редуваха, изпълнявайки задачите си за определено от учителя време.
Общо взето, класовете в училище са смесени. Използването на програмата в начален етап бе свързано и с показването на много илюстративен материал, който да спомогне в разясняването на термини, понятия, думи.
В четвърти клас целите ни бяха свързани с външното оценяване. Тук наблегнахме на тестовете по БЕЛ, математика,ЧО. Въпреки водещата цел, работихме и по групи и индивидуално/програмата дава възможност за задаване на индивидуални въпроси/. Работихме и с ученици със специални образователни потребности. Това изискваше съобразяване на тестовете и индивидуалните въпроси с уменията на тези деца. Забелязах, че включването им в часовете с програмата минаваше безболезнено, без сътресения както за тях така и за класа. По мнението на класната, те работеха по-съсредоточено и се стремяха да бъдат част от случващото се в стаята, нещо, което не винаги се е получавало в обикновените часове.
Мисля, че създадохме един доста голям набор от електронни тестове, които може да използваме успешно и през новата учебна година.
В V-VІІІ клас целите ми бяха свързани с преодоляването на стериотипа у учителите за ползата от ИТ в часовете. А той се състоеше от използване на презентации /в повечето случаи свалени готови от интернет или частично преработени/ сравнително рядко и толкова..... На този етап съм демонстрирала използването на програмата главно в моите часове/учител по ИКТ съм/.
Тема с продължение!